За системата

Винг Чун Кунг Фу е китайско бойно умение, известно със своята ефикасност, доказана през петдесетте и шестдесетте години на миналия век, по време на уличните двубои (беймо) в Хонг Конг. Основните характеристики на системата са кратките и бързи движения, едновременната атака и защита, както и координираното използване на ръце и крака.

Системата се състои от шест основни комплекса от движения (форми):

Сиу Ним Тао

Сиу Ним Тао е началната форма и чрез нея се научава значението на централната линия, намирането на най–краткия път към целта, както и фронтално посрещане на противника.

Чам Кю

Чам Кю се счита за напреднала форма и за разлика от първата, тук практикуващият се движи като поставя акцент върху стъпките и завъртанията, ританията и координацията на движенията.

Биу Джи

Биу Джи, или третата форма в системата, разглежда някои допълнителни проблеми, свързани с критични ситуации, при които е допустимо да се отстъпи от основните Винг Чун принципи.

Мук Ян Чонг

Мук Ян Чонг или техниката на “дървения човек” развива силата, координацията и стъпките, както и една от основните концепции във Винг Чун — Лин Сиу Дай Да или едновременната атака и защита.

Люк Дим Бун Квун

Люк Дим Бун Квун или техниката на дългата тояга развива на първо място сила, координация и прецизност. Онези, които не са запознати с тази тренировка, имат огромна празнина в знанието си за Винг Чун.

Барт Чам Дао

Барт Чам Дао или техниката на двойните ножове се преподава последна не защото това е краят на системата, а тъй като представлява нещо като система в системата.